ИЗВЪРЖЀНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Геол. Изригване (на вулкан); извержение1. Но идват часове, когато планината глухо тътне като гръмотевица, а по ребрата ѝ потичат реки от горещи лави или разтопени камъне и метали. Тези усилия на ужасната пещ са наричат извържения. С. Бобчев, ПОС (превод), 111. Във времето на голямото извържение на Везувия в 1794 г. огненият стълб бил по-голям и от самата планина. ДБ 3, 29.
2. Изгонване, отстраняване. Никое от влиятелните лица да не принуждава свещеник да венчава каква да е жена с едного или другиго, нито да притеснява патриарха или митрополита, като иска от него извържението на някого свещеника. ДЗОИ I (превод), 29.
– От рус. извержение.
ИЗВЪРЖЀНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изпражнение; извержение2. Питанието или храненето е необходимо за човеческия живот, за поддържанието на здравето и за възобновлението на изгубените части на тялото, които са станале жертва на дъханието, на изпотяванието и на извърженията. Знан., 1875, бр. 13, 199.
– От рус. извержение.