ИЗВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртèли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртèни, св., прех. 1. Обръщам нещо или някого в посока, различна от първоначалната или от нормалното положение; извивам1, извръщам, извъртявам1. – Чапанов, извъртай повече греблото! В. Райков, ПВ, 55. В същото време нов тласък на бурно напиращи към плочника младежи извъртя Игнатий и той съвсем изгуби от очи приятеля си. Ст. Дичев, ЗС I, 110.
2. Обръщам обикн. част от тялото си (ръка, крак, глава и др.) на една или друга страна; извивам1, извръщам, извъртявам1. Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка. Ст. Сивриев, ПВ, 109. Встрани от кораба се показа делфин, извъртя над водата черното си лъскаво тяло. Н. Антонов, ВОМ, 62. // В съчет. с очи, поглед. Насочвам, устремявам към определен обект; извивам1, извръщам, извъртявам1. Жените, може би, най-много бавеха движението. Те извъртаха непрекъснато очи към витрините, суетяха се и гледаха жадно. П. Вежинов, ДВ, 43. Тя говореше провлечено, главата ѝ често се отхвърляше назад и когато трябаше да погледне някого, извърташе само очите си, без да мръдне глава. Д. Немиров, Д № 9, 69. Само една бяла ярка уж пие, но повечето извърта око и поглежда собственото си изображение във водата. Й. Йовков, АМГ, 201.
3. Обръщам нещо около една точка, превъртам, обикн. ключ, кран; завъртявам2, извъртявам1. Димящите лули развяха своята пушилка и изчезнаха зад вратите, старите жени извъртяха ключовете на стаите си и коридорът стана безлюден. Й. Радичков, В, 251.
4. Огъвам, свивам нещо, за да добие форма на дъга, кръг, цилиндър, като приближавам или допирам краищата му; извивам1, извъртявам1. – От стари консервни кутии правя цедки, от тенекиени изрезки извъртам формички за сладкиши. Б. Болгар, Б, 149.
5. С кръгов замах привеждам в действие някакво сечиво или оръжие (чук, кирка, меч и др.); извивам1, извъртявам1, удрям. Чест томува, що над рало / гръб прегъва в жар и хлад, / със ръце си що подига / и извърта тежкий млат. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 258.
6. Разг. В съчет. с плесница, шамар и под. Удрям силно, със замах; завъртявам2, извъртявам1. На тогавашния кмет му дошло на ум, че порталът е твърде ерозиран и може да не се хареса на царското око, и наредил да го съборят и да изградят на мястото му нов. А Фердинанд, види се, разбирал нещичко от старини, та за благодарност му извъртял един бастун. Ем. Манов, ПС, 48. Приближава го, извърта му яка плесница и го изгонва от стаята.
7. Рядко. В съчет. с номер, телефон. Завъртам телефонната шайба (на вече остарял вид телефони) по определени цифри, за да разговарям; завъртявам2, извъртявам1. Извъртам номера, но се чува сигнал, че абонатът разговаря.
8. Разг. Изписвам със замах или усукано, със завъртулки; завъртявам2, извъртявам1. Недей извърта толкова началните букви, че стават нечетливи. // В съчет. със същ., означаващо цифра, обикн. двойка. Написвам, поставям оценка, означена със съответната цифра; завъртявам2, извъртявам1. Взема му бележника и му извърта двойка за ненаучения урок.
9. Прен. Разг. Отклонявам да отговоря определено, точно и ясно, да кажа истината за нещо, да дам обяснение, обикновено с цел да скрия нещо; усуквам, шикалкавя. Трябва да говоря не това, което мисля, би трябвало да извъртам. Сл. Македонски, ЕЗС, 135. – Разкажете! Аз свих рамене, захванах да мънкам и да извъртам. Др. Асенов, СВ, 117. – Не, не! Не извъртай. Повтори, което каза вчера, или признай, че излъга! Д. Талев, ПК, 229. – Предупредих ви да не лъжете! – Не ви лъжа – извъртя хитро Муци. – Вие просто не ме оставихте да се доизкажа. Й. Демирев и др., ОС, 84. – Помня едно време майка ми викаше: малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове. – Е, така е – смънка хазяйката, недоволна, че той [квартирантът] извъртя отговора си. М. Грубешлиева, ПП, 123.
10. Прен. Разг. Променям, изменям, насочвам нещо в желана посока, както ми е изгодно; завъртявам2, извъртявам1. Приближаваха двама души. Единият каза: – Тъй ще извъртим работите, че лека-полека ще командуваме ние! П. Стъпов, ЖСН, 252. – Твоя милост, какво току все извърташ приказката – избухна бай Будин. – Уж свинска четина, уж сол – пък за агата се хвана. Остави, джанъм! Ние сами си знаем хала, какво ще я разправяме! Ст. Дичев, ЗС II, 211–212. – Ама и чифлик ли имате в мерата си? – попита беят. „Извърта приказката, май е читак“ – премисли Балана. А. Страшимиров, ЕД, 64. // Съзнателно придавам друг смисъл, неправилно тълкувам факти, думи, мисли и под.; преиначавам, завъртявам2, извъртявам1. – Затова ли ей сега го нарекохте шарлатанин? – Не извъртайте думите ми. Казах какви прекрасни шарлатани сме всички въобще. Н. Доспевска, ДК (превод) [еа].
11. Диал. С предл. на. Правя някой или нещо да прилича на някого или на нещо, наподобявам на нещо; докарвам4. Той четеше книжки и вестници нощно време и в говора си извърташе на книжовен език. Тия вестници и книжки Расков получаваше от София. Д. Талев, И, 51. Говореше турски като турчин, дори извърташе малко на цариградски, ходил бе той къде ли не на млади години. Д. Талев, ГЧ, 195.
12. Засуквам, обръщам нагоре (обикн. ръкави или поли на дреха); завивам1, завъртявам2, запретвам, извивам1, извъртявам1. Започне ли да пере, извърта ръкавите си до над лактите, за да не се намокрят. извъртам се, извъртя се страд.
ИЗВЪ̀РТАМ СЕ несв.; извъртя̀ се св., непрех. 1. Обръщам се в някаква посока; извивам се, извръщам се, извъртявам се, завъртявам се. Щом свърши прегледът, момченцето пъргаво се извърта в леглото; то се вглежда в доктора с една нова, тънка усмивка на интимност. Н. Стефанова, ОС, 46. Дълго време тя се въртя пред огледалото. Мъчеше се да се види от всички страни. Но както и да се извърташе, колкото и да се гледаше и дотъкмяваше, пак всичко ѝ се виждаше бедно, грубо, лошо. Г. Караславов, ОХ, 60. От глада и безсънието, от студената и твърда постеля, на която постоянно се извърташе и задрямваше, прилегнал накриво, започнаха да го измъчват кошмари. П. Славински, ПЗ, 176. Вместо с щита, посрещаше острието с окованата в желязо меча рогатина, отстъпваше крачка назад, прикриваше се, извърташе се. А. Дончев, СВС, 803. Хищниците се мятаха в кръга, извъртаха се и не пропускаха нито един случай да захапят нечий врат. О. Василев, ДГ, 101.
2. За очи, поглед – насочвам се, устремявам се към определен обект; извивам се, извъртявам се, обръщам се. Фереджето скриваше лицето, та го не виждах, но очите ѝ често се извъртаха, мене търсеха да видят. Н. Хайтов, ДР, 221.
3. Прен. Разг. Променям се, изменям се; извъртявам се. – Държавата е на ония, които си получават тлъстите заплатици и на които хлябът е сигурен! Капитанът се разстъпи, работата се извърташе, това май замирисваше на митинг. Г. Караславов, ОХ II, 570. – Но аз си рекох – да изплатя парите, после ще оправим книжата. Отде да знам, че тъй ще се извъртят нещата. Парите изплатих, но като отидохме за актовете, ударихме на камък. Г. Мишев, ЕП, 48. Ама виж как се извъртяха работите, та сега чиновникът е на по-голяма чест. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 295.
4. Прен. Разг. Извъртам (в 9 знач.). Аз не се посвених да ви нарека лъжец, защото онзи, който не отговаря на онова, що го питат, а се извърта, както му приляга и понася, е тъкмо такъв, какъвто аз го нарекох. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 303.