ИЗВЪ̀РТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извъртам и от извъртам се. Той не настоя. Но я помоли да му позволи на връщане да я посети в Перник. Без много извъртания ѝ каза, че тя му е много симпатична. М. Грубешлиева, ПИУ, 194. – А защо ти не станеш и отидеш да му кажеш? Защо трябват на мъдреца тия заобикалки и извъртания? А. Дончев, ВР, 132. Ту решаваше да не мисли вече за това и да не споменава нищо пред Венета, ту се заканваше още от вратата да ѝ поиска сметка и ако я уличи в лъжа или извъртане, да я изгони от сърцето си. Л. Станев, ПХ, 106.