ИЗВЪРТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртѐли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртѐни, св., прех. 1. Обръщам нещо или някого в посока, различна от първоначалната или от нормалното положение; извивам1, извъртам, извръщам. Неколцина от стражите извъртяха конете си срещу Радомира, а той започна битка с тях, като отстъпваше крачка след крачка пред конете и оръжието им. Д. Талев, С II, 114. Метна се на седлото, извъртя коня срещу вратата на кръчмата, извади кесия от пояса си, набара сребърна пара и я хвърли в краката на кръчмаря. К. Петканов, ЗлЗ, 215.
2. Обръщам обикн. част от тялото си (ръка, крак, глава и др.) на една или друга страна; извивам1, извъртам, извръщам. – Искате ли да потанцуваме? – изчурулика тя. – Моля, госпожо, аз не танцувам – рече Саваков, като извъртя глава, за да прикрие обезобразената страна на лицето си. Д. Ангелов, ЖС, 220. Хъркалът се премести по-наблизо, да чува по-добре. По едно време и той поиска да каже нещо, но Филчо, сякаш нарочно извъртя гръб и го закри, попречи му. К. Петканов, X, 54. – Ще гледаме ли филма? – извъртя той глава към витрината с фотоси. – Не, предпочитам да се пораздвижа. Б. Болгар, Б, 47. – Не мърдай. Предай се! – извика старшията и насочи срещу него пистолета. Селянинът бавно извъртя глава и го погледна с разсеян поглед. Дишаше тежко. X. Русев, ПС, 149. Той някак особено беше извъртял дланта си над жиците и пръстите му силно натискаха и бързо се местеха насам-натам. Й. Йовков, ПГ, 94. // В съчет. с очи, поглед. Насочвам, устремявам към определен обект; извивам1, извъртам, извръщам. Веднага извъртя хитрите си очи към залата и смигна по направление на мен. К. Кюлявков, СПП, 40. Жената извъртя големите си черни очи и ги спря върху Дима. К. Петканов, МЗК, 123.
3. Обръщам нещо около една точка, превъртам, обикн. ключ, кран; завъртявам2, извъртам. Но, към ключалката посегнал, в миг отвори Белина / .. / и, влязъл, извъртя / ключът. П. П. Славейков, КП ч. III, 223.
4. Огъвам, свивам нещо, за да добие форма на дъга, кръг, цилиндър, като приближавам или допирам краищата му; извивам1, извъртам. Ако е предобед, Милица е с разплетени коси. Така тя вършеше къщната си работа чак до обед и след това извъртяваше своя настръхнал кок. Д. Немиров, БЛ, 40. // Разг. В съчет. с цигара. Свивам, направям; завъртявам2. Доко пъдарят срещна баща ми на каменната кариера. Извъртя цигарка, дръпна и не можа да скрие радостта си. – Тези дни ще имаш момче, значи! И. Петров, ПР, 66.
5. Разг. Въртя, водя или играя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Ей, писна гайда .., / хорото извъртяха / по ширналий се дядо Ников двор. К. Христов, ЧБ, 93. // В съчет. с танц, хоро. Изигравам. Дарев храбро извъртя трите поредни танца, изпрати момичето и се върна на масата сияещ и горд. Л. Дилов, ПБД, 112.
6. Разг. Променям посоката на движение на превозно средство, животно и под.; обръщам, връщам, завивам, завъртявам2, извръщам. Отначало поема към брега, но после изведнъж извъртява лодката към мостчето. // Непрех. Променям посоката си на движение; завивам, завъртявам2, извръщам, обръщам, връщам.
7. С кръгов замах привеждам в действие някакво сечиво или оръжие (чук, кирка, меч и др.); извивам1, извъртам, удрям. За верний си другар той с него полетя / да мсти сега, и там замахнал, извъртя [топора] / и пъргавий феллах на темето халоса. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 234.
8. Разг. В съчет. с плесница, шамар и под. Удрям силно, със замах; извъртам, завъртявам2. Разбрал Хитър Петър, че са го вързали на празна ясла и като отишъл при кадията, му извъртял един шамар. Д. Мантов, ХК, 91. – Крушката си има опашка. Все ще избие на една страна това, че Станка Иванина шари из село. Дето я не сееш, там никне. Ама и мъжът ѝ повлекан. Мъж ли е това да не знае да извърти тояга над нея. М. Смилова, ДСВ, 102. – Върви си из пътя, че като ти извъртя една патерица. Д. Немиров, Б, 10.
9. Рядко. В съчет. с номер, телефон. Завъртвам телефонна шайба (на вече остарял вид телефони) по определени цифри, за да разговарям; завъртявам2. Петров внезапно скочи към телефона, извъртя номера с такава скорост, че сигурно бе сбъркал или пък линията не се включи правилно. Л. Дилов, ΜΠΑ, 152.
10. Прен. Разг. Изработвам, измайсторявам някакъв предмет. – Кой от нас знае да прави взрив? – Ето че пак отец Матей ви трябва! – каза Миткалото. – Ще ви извъртя една такава бомба, че камъни ще хвърчат чак в Топчи дере! Ст. Дичев, ЗС I, 187. Още след първия завой той плювна с всичка сила: „Тфю! Сама ли си го прави, от някаква гъша мас ли си го извъртява това отвратително червило?“. Д. Калфов, Избр. разк., 392. // Приготвям някакво ястие, баница и под.; завъртявам2. Домашната работа свършвах винаги бързо. Пък и каква ли работа имаше: да свариш боб без запръжка, да извъртиш един качамак, да опереш по някоя и друга скъсана риза. М. Гръбчева, ВИН, 18. Конят беше оседлан, но сега пък друго се яви: така и така отивах в Листево, дали пък не можеше да извъртиме там едно чеверме? Н. Хайтов, ПП, 111. Аз набързо извъртях една баница, опекох я и им я занесох топла-топла. Г. Краев, АЗ, 41. – Донеси ти звиската, пък аз тук знам какво да правя! Ще извъртя една пита, като колело, от най-бялото брашно. Ил. Волен, РК, 74. Мавровица месила хляба, извъртяла един тутманик и зачакала. М. Кюркчиев, ВВ, 100.
11. Разг. Изписвам със замах или усукано, със завъртулки; завъртявам2, извъртам. Така са извъртели надписа на магазина, че не можеш да го разчетеш ни отблизо, ни отдалече. // В съчет. със същ., означаващо цифра, обикн. двойка. Написвам, поставям оценка, означена със съответната цифра; завъртявам2, извъртам. „Няма да ме бие, но ще ми извърти двойка по литература, та цял живот да помня кога съм писал нескопосани поеми“ – настръхнаха косите на Асенча. Г. Русафов, ИТБД, 242.
12. Прен. Разг. Променям, изменям, насочвам нещо в желана посока, както ми е изгодно; завъртявам2, извъртам. Кметът го [Юрталана] попита за Стойка – научил от доктора, че бил болен, сетне заприказва за посевите, за пътищата и за трудовата повинност, и накрай извъртя за общината и за селските работи. Г. Караславов, С, 177. Ако ти трябва свидетел, аз стоя насреща. Толкова. А може и да я извъртим. Да кажем, че началникът заповядал на жандарите да те гонят, гдето те намерят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 168. // Съзнателно придавам друг смисъл, неправилно тълкувам факти, думи, мисли и под.; преиначавам, завъртявам2, извъртам. – Него [Деяна] съд го не лови. – Лови го, лови! – Не, ти го не познаваш! Ще го извърти и свършено... Та той за всичко си има готови свидетели. Г. Караславов, СИ, 106. Той победи в откритата и честна борба, но тия тук така извъртяха всичко, че сметнаха него за повален.
13. Диал. Засуквам, обръщам нагоре (обикн. ръкави или поли на дреха); завивам, запретвам, завъртявам2, извивам1, извъртам. извъртявам се, извъртя се страд.
ИЗВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; извъртя̀ се св., непрех. 1. Обръщам се в някаква посока; извивам се, извръщам се, извъртам се, завъртявам се. Касиерът започна да драска по крайчеца на непотребното листче, сетне се извъртя към отворената каса, наброи един куп банкноти. Г. Караславов, Избр. съч. X, 91. По едно време конницата се сгъсти, извъртя се гърбом към Мраморно море и се закова на мястото си. К. Петканов, ЗлЗ, 263. – Вие се заблуждавате – понечих да обясня недоразумението аз, но канадецът се извъртя и се заклати на болните си крака към изхода. Др. Асенов, СВ, 27. Ненчо си сабля извади, / па се извъртя наляво, / дур са надясно обърне, / сички сеймене положи. Нар. пес., СбНУ XLVI, 19.
2. За очи – заемам положение, при което се вижда само непрозрачната обвивка, бялото на очната ябълка (обикн. при прилошаване, несвяст и под.); обръщам се, извръщам се, извъртам се. Ахмед Али остана с отворена уста, без въздух в гърдите. Като при припадък се извъртяха очите му. Г. Манов, КД, 143.
3. Завършвам въртеливото си движение докрай. Грамофонната плоча се извъртя. Грачът на високоговорителя спря. Б. Болгар, Б, 15. Пумпалът се извъртява за няколко секунди.
4. Разг. За птица – летя в кръг, кръжа. Ще се извъртят високо над скалите двата щърка. Т. Харманджиев, КЕД, 16.
5. Разг. За слънце, небесно светило – променям мястото си на небосклона; придвижвам се. Слънцето се извъртя над главите им и се наклони. К. Петканов, П, 29. Звездите се извъртяха на полунощ. Как бе възможно в един ден да се съберат толкоз радост и толкоз измама! Ст. Сивриев, ПВ, 85–86. На пладне слънцето се извъртя, / отскочи сянката на дървесата / и светъл сън унесе равнината / като сънят невинен на дете. Н. Ракитин, ППВ, 19.
6. Прен. Разг. За време – преминавам, протичам, изминавам, изтичам. Извъртяха се неусетно три години и една мартенска нощ Андон Кехайов си рече, че е дошъл часът да прекъснем изтезанието на дърветата. Д. Вълев, Ж, 147.
7. Прен. Разг. Променям се, изменям се; извъртам се. Илийко не знаеше какво да прави. Не, по-добре да се спотайва. Може да прилошее на момата, а може да се нахвърли мъжът отгоре му и да го пребие от бой. И сетне, кой виноват – пак той. Дявол знае, как ще се извърти всичко в негова вреда. Ст. Чилингиров, ПЖ, 114. Председателят ги венчава. А старата майка на председателя гледа отдолу и драго ѝ става. Нали искаше синът ѝ да стане поп, а той взе, че ходи по други училища, ама как се извъртяха времената, че синът ѝ пак да венчава младоженци. ЖД, 1967, кн. 12, 1–2.
ИЗВЪРТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртѐли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртѐни, св., прех. 1. Пробивам, издълбавам, като въртя. И наистина, за съвсем кратко време Павел беше подготвил всичко за взривяване: бе извъртял с бормашината нужното количество дупки, бе ги заредил с взрив, фитилът висеше и трябваше само да поднесе пламъчето на запалката си. Ив. Мартинов, М, 94. Бурите са набили снега до покрива, извъртели са своеобразни снежни кладенци. Ламар, ГМ, 13.
2. Остар. и диал. В съчет. с очи. Избождам, изваждам, изкарвам1. И спомни си още Симеон смътни предания за ужасите, вършени в свещения дворец. Там една властолюбива царица бе пратила някога етиопски палачи да извъртят очите на сина ѝ с острие на църковен подсвещник. Н. Райнов, ВДБ, 70. Отсекли ѝ бели ръце, / отсекли ѝ бели нозе, / извъртели църни очи, / та пак она не казала. Нар. пес., СбНУ I, 99–100. извъртявам се, извъртя се страд.