ИЗВЪРТЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извъртявам1 и от извъртявам се. Чух затварянето на вратата, извъртяването на ключа.
ИЗВЪРТЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от извъртявам2 и от извъртявам се. Зафанало се отвратително, зверско, нечувано в историята клане, придружено с изтънчени предварителни мъчителства: рязане членове, извъртяване очи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106.