РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗВЪРША̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от извършавам¹ и от извършавам се; овършаване.

ИЗВЪРША̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от извършавам² и от извършавам се; извършване, извършуване.

ИЗВЪРША̀ВАНЕ³, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от извършавам³ и от извършавам се; извършане².

Източник: Речник на българския език (онлайн)