ИЗВЪ̀РШАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от извършам1 и от извършам се; извършване, извършаване2, извършуване. И заклал человека, който му бе спасил живота при Граник. Но след извършането на кървавото дело, той тозчас дошел в себе си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 248–249.
ИЗВЪ̀РШАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от извършам2 и от извършам се; извършаване3.