ИЗВЪРШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което извършва, осъществява или е извършило, осъществило нещо. – Ако го заловим, неговите признания щяха да разкрият всичко, по-право щяха да потвърдят това, което вече се загнездваше в главата ми – че той е извършителят на диверсията. Й. Демирев и др., ОС, 67. При глаголи от страдателен залог допълнение с предлога от означава истинския извършител на действието, например Земята се нагрява от слънцето. Л. Андрейчин и др., БГ, 234. В първата си още реч в Събранието Величков осъди пламенно начина, по който биде извършено Съединението. – По този начин – обърна се той към извършителите на Съединението – вие турихте бомба под отечествените идеали. СбЦГМГ, 236. В Берлин беше запалена сградата на Райхстага и според хитлеристите извършители на пожара били комунистите. Мл. Исаев, Н, 223. Неочаквано за самия него, не след много време, той се добра до истинските извършители на кражбата. Б. Обретенов, С, 157.