ИЗВЪ̀РШУВАМ, -аш, несв. (остар.); извъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Извършвам; извършавам2, извършам1. – Как изпрати Исус апостолите?По двама, за да извършуват работата си по-скоро. КТЕМ, 161. извършувам се, извърша се страд.

ИЗВЪ̀РШУВАМ СЕ несв. (остар.); извъ̀рша се св., непрех. Извършвам се; извършавам се, извършам се. Училището и учениците бяха за Войников средината, през която можеше да осъществява своите ревностни кроежи за повдигане интереса на съгражданите към знанието и художествата: той съчинява произведения за декламация и пение, които се извършуват пред бащи и майки. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)