ИЗВЯ̀НВАМ, -аш, несв.; извя̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Извяхвам1, увяхвам. – Росице, пуста, хубава, / изгорях, Росе, извянах, / от ваште малки девойки, / от младите ви невясти. Нар. пес., Ил. Славков и др., С, 182. Като си за мен наумиш, / ти си китката погледни: / ако е китка весела, / весела, не извянала – / знай, че съм и аз весела. Нар. пес., Б. Ангелов и др., ОМКМ [еа]. Циганка си йе бръкнала / вов тая бяла пазуха, / извади бурен извянал. Нар. пес., БНТв ІV [еа].