ИЗВЯ̀ХВАМ1, -аш, несв.; извѐхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. За растение – изгубвам свежестта си; изсъхвам, увяхвам, повяхвам. – Я виж, и цветята без вода останали. Точно преди да замине една приятелка му ги донесе и жена му пусна аспиринче във водата, за да не извехнат бързо. К, 1988, кн. 1, 64. Цветята извехнаха, защото никой не се сеща да ги полее. l Обр. Извяхват спомени и песни, / прекършени крила тежат. Н. Лилиев, П [еа].
2. Прен. За човек – изгубвам свежия си бодър вид и отслабвам, отпадам физически от болест или мъка, копнеж; повяхвам, посървам, увяхвам. Девойко, китка извита, / изсохнах, кузум, извехнах / за твойте чьорни очинки, / за твойто лице беличко! Нар. пес., БНПП V [еа]. Някаква мъка го топеше, просто извяхна в последните месеци.
ИЗВЯ̀ХВАМ2, -аш, несв.; извѐхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. извѐхнат, св., прех. Диал. Навяхвам. За дълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат. П. П. Славейков, КП ч. III, 178. Едни налагаха студени кърпи на пукнатите глави, други правеха мехлеми, трети разтриваха извехнати шии, ръце, колена. М. Георгиев, Избр. тв [еа].
ИЗВЯ̀ХВАМ СЕ несв.; извѐхна се св., непрех. Диал. Навяхвам се.