ИЗГАЛА̀ТВАМ, -аш, несв.; изгалàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Развращавам, развалям; изгалащам. – Честна, честна, твоята къща. А изгалатваш чуждите мъже! Ив. Вазов, Д, 92. Трудял се той [дяволът], мъчал се сякак с хитрини, с лукавства, дано изгалати света, но напразно. Ил. Блъсков, ТСР, 19. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21. изгалатвам се, изгалатя се страд.
ИЗГАЛА̀ТВАМ СЕ несв.; изгалàтя се св., непрех. Диал. 1. Развращавам се, развалям се; изгалащам се (Н. Геров, РБЯ).
2. Потурчвам се; изгалащам се (Н. Геров, РБЯ).