ИЗГА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от изгаля като прил. Глезен, разглезен. Изгалена дружке, очаквам ответ: / нима е живяло и младост познало / сърце нелюбило, сърце нестрадало? Ив. Вазов, Събр. съч. ІV, 1976.
