ИЗГА̀РЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгарям1. – Искам по-подробно да ми разкажете как става изгарянето на бензина и превръщането му в енергия. К, 1963, кн. 2, 28.
ИЗГА̀РЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгарям2 и от изгарям се. Даме Груев води битки около Смилево и след изгарянето на това непокорно село. Д. Талев, И, 608. Кръв, разпятия, набиване на кол, изгаряне живи хора – това са темите на тия юнашки песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 33. Едната му ръка беше простряна напред и по нея личаха следи от изгаряния. Сигурно някога е бил огняр. Кл. Цачев, СШ, 11.