ИЗГАСНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгаснѐя, -ѐеш, мин. св. изгасня̀х, прич. мин. св. деят. изгасня̀л, -а, -о, мн. изгаснѐли, св., непрех. Остар. и диал. Изгасвам1. А без кислород горение не може да бъде. Затова, нечто разпалено да ся закрие, да не е на свободен въздух да си зима от него кислород, то изгаснява тогава. Н. Геров, ИФ, 13. В харемните стаи светилата едно след друго изгасняват. Ст. Ботьов, Κ (превод), 212. И последната искра от надеждица, която се още продължаваше да се крие нейде надълбоко в душата на Панча и Панчовица, вече изгасня. Т. Влайков, Съч. II, 138. – Ти си поиграй тук с чичовите ти Ценови момчета и потиквай огъня да не изгаснее. Т. Влайков, Пр I, 305. Ей вече изгасняха / свещи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 188.