ИЗГАСНЯ̀Л, -а, -о, мн. изгаснѐли. Прич. мин. св. деят. от изгаснея като прил. Остар. и диал. Изгаснал. Аз се вмъкнах през тесните вратчка в тъмната соба: майката, която дремеше в това време край изгаснялото огнище – скочи и стреснато се вгледа в мен. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979.