ИЗГАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прекратявам, спирам напълно горенето или светенето на нещо; угасявам, загасявам, изгасвам2. Като стигнаха до портите, Рашид кара право при пожарището, гдето завари всичките цигани и селяни, че се мъчат да изгасят недоизгорялото пожарище от плевника. Ц. Гинчев, ГК, 296. – Стояне, бягай, даалите обграждат селото! Стоян стана от софрата и погледна през прозорчето. Сестра му веднага изгаси кандила и се закръсти. К. Петканов, П, 88. Васил погледна под вижди генерала: – Шах – каза усмихнато и изгаси цигарата си в пепелницата. М. Грубешлиева, ПП, 297. Мнозина се натрупаха около Ангела, комуто саперите успяха с време да изгасят дрехата, без да пострада нещо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 112. В коридора стана тъмно. Някой беше изгасил малката лампа в него. Кр. Велков, СБ, 80. Плискат, бият, / приближават; / буен пожар / изгасяват. Ц. Церковски, Съч. II, 61. Но богом се верно моли: / йой боже ле, мили боже! / Я подухни тихин ветер, / да зароси дребна роса, / да изгаси борината, / да целивам малкая мома. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 46. Изгасих печката.
2. Разг. Прекратявам, спирам напълно работата на двигател с вътрешно горене, на електрически апарат, на някакъв уред, машина и под.; изключвам, угасявам, загасявам, изгасвам2. По екрана преминаха черни ивици. Помня, че изгасих апарата и се обадих в сервизната база да пратят човек. Й Радичков, СР, 178. Изгубил търпение, Джими реши да изгаси телевизора, когато внезапно там се появи загриженото лице на говорителя. Л. Дилов, АЧ [еа]. Непознатият изгаси мотора и слезе от колата.
3. Прен. Направям да замре, да изчезне някакво чувство, желание, настроение и под.; угасявам, изгасвам2, изгасям. Младата двойка стоеше вцепенена. Една студена и противна вълна бе заляла сърцата им, изгасила радостта, стъпкала всяко желание. К. Константинов, ПЗ, 193. Трудностите бързо изгасиха жаждата му за следване.
4. Диал. Слагам лек на болно място, за да го успокоя, да спра парещата болка; изгасвам2, угасявам, изгасям (Н. Геров, РБЯ). изгасявам се, изгася се страд. Даде заповед да са изгаси опустошителният огън. З. Стоянов, ЗБВ III, 334. Да се изгаси вече цяло запаленото здание не беше възможно. Ил. Блъсков, СК, 23. Когато реве вълк, ловецът не се вслушва в ехото на гласа му; когато изгрей слънцето, свещите се изгасяват. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 30.
◊ Изгасявам / изгася вар. Заливам с вода печен варовик. А долу селяните бяха изгасили вар в една голяма дупка. И тъкмо преди Великден надойдоха горе млади люде – измиха училището, варосаха го и отвътре и отвън, та заприлича на бял манастир. Д. Талев, И, 623. Ще изгася (изгасих) борницата на някого. Диал. Ще убия (убих) някого (употребява се обикн. като закана). Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир. „Слизай, мюфти Али, че сега ти изгасих борницата!“ Тогава чак омекна. Н. Хайтов, ПП, 99.