ИЗГАСЯ̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изгасяване. В последно време са случиха много големи нещастия по морето, от които за забележвание е пропаданието на великия преселителен параход „Коспатрик“. Той плуваше до 5/17 ноември много щастливо, но изведнаж, 200 мили на югоизток от нос Добра надежда, избухва огън извътре, който не беше за изгасявание. Лет., 1876, 29–30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)