ИЗГА̀СЯМ, -яш, несв.; изгася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Изгасявам; изгасвам2, загасявам, угасявам. – Като си изгасям други път лампата, гледам твоето прозорче свети, до късно все свети. Пък сега беше тъмно. Л. Александрова, ИЕЩ, 179. И когато вечерята се свършваше и всички се прибираха по стаите, Кондо оставаше сам. Той се обръщаше, изгасяше закачения на стълба фенер и като отпущаше гръб на стената, прегръщаше колене и се замисляше. Д. Немиров, Б, 36–37. Пушенето е в разгара си. В това време се разнася страшен вик зад плевнята. Майката на Минчо ни е открила. Ние веднага изгасяме цигарите и ги пъхваме в дувара. К. Калчев, ПИЖ, 64–65. изгасям се, изгася се страд.