ИЗГИБЯ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изгибясвам и от изгибясвам се; прахосване, разпиляване.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)