ИЗГЍНВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изгѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Изгивам. Тоя баща, издъхнал така злочесто, и тая майка, умряла вчера при мъките на раждането, това злочесто сираче, момиченце, което се е родило вчера гладно, тая труженическа челяд, която изгинва тъй леко и нечуто, са прости и най-обикновени епизоди от ежедневния живот на народната маса. Ив. Вазов, Съч. VIII, 165. Цели племена и многобройни дружини преминуват Дунава, за да си тръсят там жилища. За да възпре този нов народен порой, императорът праща насрещу тях голяма войска, но тя изгинваше под силните удари на славенете. М. Дринов, ППБН, 21. Други [войници] изгинвали в планините от големия сняг. Г. Йошев, КВИ (превод), 109.