ИЗГЛАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изглавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Главявам мнозина или всички. – Не блей, не блей, сура вакло, / след ден, след два – по Гергьовден / ще изпъдим тез овчари, / ще изглавим все загорци, / се брадати, мустакати, / да те пасат по планина, / да те поят с бистра вода. Нар. пес., БНТв VІІІ [еа]. изглавявам се, изглавя се страд.