ИЗГЛА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изгладя като прил. 1. Който е с гладка повърхност; загладен, огладен. На тая страна брегът се снишаваше към реката. В началото плиткият бряг беше тинест. По-навътре дъното беше покрито с пясък и изгладени камъчета. К. Константинов, СЧЗ, 86. Зад гърба на татя, заковани върху тънка, изгладена дъска, висяха различни железни инструменти. Ст. Чилингиров, ХНН, 11. Вратата на работилницата се отвори предпазливо и една мокра изгладена глава с елегантни бакембарди надзърна за минутка и попита: – Тук ли е господин Йожен? Ив. Мартинов, ПМ, 32.
2. За тъкан, дреха – който е гладък, без гънки след използване на гореща ютия. Той излезе от стаята и след малко се върна с бяла, изгладена риза в ръце. – Вземи я! П. Вежинов, ЗНН, 150. Нямам изгладена блуза. // За човек – който е облечен с такива дрехи. И външно е безупречно спретната. Изгладена, чистичка, докарана, усмихната. П. Михайлов, МП, 29. – Имаме нов началник, изгладен, издокаран. М. Марчевски, П, 197.
3. Прен. Обикн. за език, стил и под. – който се характеризира с гладкост, обработеност, благозвучност, яснота. Езикът на Кирил Христов е твърде точен, студен, изгладен, логизиран, геометричен. С. Казанджиев, СбАСЕП, 522.