ИЗГЛАДНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изгладнѐя, -ѐеш, мин. св. изгладня̀х, прич. мин. св. деят. изгладня̀л, -а, -о, мн. изгладнѐли, св., непрех. 1. Изпитвам, усещам силен глад (в 1 знач.), ставам гладен (в 1 знач.); огладнявам. – Остави тези работи за после, а сега виж, сложи за вечеря, че както сме изгладнели, не знам ще можеш ли ни засити! Сл. Боянов, СК, 30. „Всяка нощ ни разкарват, изгладняваме здравата. Артелчикът все ходи за дажбата и все празен се връща!“ К. Петканов, МЗК, 91. Прасетата по цял ден се вардаляха в калта, когато изгладнееха, провираха зурлите си през оградата и огласяха целия двор. И. Петров, НЛ, 45. – Стига де, стига си ревала, ами виж заколи някое пиле, че съм изгладнял като вълк – незлобиво ѝ се сопна Стамат. Ст. Марков, ДБ, 487.
2. Системно, продължително време гладувам, не си дояждам, обикновено поради недостиг на материални средства. Молеха го със сълзи на очи: – Дай си ни добичетата. Да ги заколим, само да не умрат мърцина. Да хванем нещо от месото и кожата барем, че изгладняхме и обосяхме и ние! Ст. Даскалов, СЛ, 43. – Овцете измрели от някаква незнайна болест. И оттогава народът много западнал, осиромашал, изгладнял. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362–363.
3. Прен. Разг. С предл. за. Изпитвам силно желание, копнеж за нещо или необходимост от нещо. „Партизаните се свиха до огъня и бързо заспаха. Георги през нощта видя, че Васил става, че някой трополя по стълбите. Но – помисли си – всички не са изгладнели за сън.“ М. Яворски, ХСП, 247. Но аз помня ония години, когато народът се умножи и селото тънеше в кал и летен прахоляк. Изгладнели за земя, хората цепеха големите ниви и ги превръщаха на лехи. Биеха се с копралите за една бразда. А. Каралийчев, ПД, 10.
4. Прен. Диал. За земя, почва – изтощен съм и се нуждая от наторяване. Изгладняла нива. Н. Геров, РБЯ II, 197.
ИЗГЛАДНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изгладня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Оставям човек или животно без храна, обричам на глад. Целта им беше да парализират селскостопанското производство, да изгладнят народа, за да хвърлят вината върху закона на аграрната реформа. Б. Темков, И, 21. „Тая година откъм фуража селото е зле. Добитъка изгладнихме и сега са го налегнали болести.“ Н. Каралиева, Н, 116. – Скоро ние ще ги натикаме в планината, ще ги обградим, ще ги изгладним и ще ги ликвидираме! – каза разпалено човекът с конската глава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 249. изгладнявам се, изгладня се страд.