ИЗГЛАДНЯ̀Л, -а, -о, мн. изгладнѐли. Прич. мин. св. деят. от изгладнея като прил. 1. Който изпитва остро чувство на глад, потребност да погълне храна; огладнял. С месото в ръка, аз тръгнах към къщи, като си мислех каква вкусна вечеря ще сготви жена ми и как сладко ще си похапнат изгладнелите ми дечица. Св. Минков, ПШ, 48. Заготви се на няколко огньове обед за изгладнелите гости. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146. В това време долетя майка им – гълъбицата. Тя изгледа недружелюбно Тото и се зае да храни изгладнелите си рожби. Ив. Остриков, ОП, 64. Откъм дола долитна провлеченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, ЗЗ, 20. Погледна към масата и забеляза устремените към яденето погледи на изгладнелите като вълци момчета.
2. Който системно, продължително време не си е дояждал, който е гладувал, обикновено поради недостиг на материални средства. След няколко минути господин генералният директор седеше пред бюрото на кабинета си. Изгладнялото и оръфано провинциално момче се беше превърнало в мощен диктатор на тютюневия свят. Д. Димов, Т, 121.
3. Който е на гладен човек или животно, който се отнася до гладен човек или животно; огладнял. – Ще даде ли утрето хляб на децата ми, когато зоре ми кажат: „Мамо, гладни сме!“ и зинат наистина изгладнелите им гърла? Ст. Чилингиров, ХНН, 197. Тогава изгладнелите ни черва, измити от постоянния чай, надават истински вой. Л. Стоянов, X, 97. Сега вече и долу, край дворците и разкошните крайморски булеварди, Чарлс Легрен не можеше да не види хора с изгладнели лица и трескави погледи. П. Спасов, ХлХ, 230–231. Къс ръжено тесто в пушливо огнище / загрява се там за гърла изгладнели. Ив. Вазов, Съч. III, 124.
4. Който се състои от гладни хора, животни или птици; огладнял. Вечерният здрач се сгъстяваше, а над покривите се виеха с тъжни крясъци изгладнели ята от гарги. Д. Димов, Т, 227. Изгладнялата група на малчуганите се втурна в столовата.
5. Прен. Диал. За земя, почва – който е изтощен и се нуждае от наторяване. Баща му имаше по балкана две-три изгладнели парчета. Па като изостави да ги работи и те запустяха. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 270.