ИЗГЛАДУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Чрез гладуване или чрез ограничение в храненето намалявам разходите си, компенсирам някакви разходи, загуби. – И ако ми помогне господ да спестя някоя и друга пара. – Да я изгладуваш – прекъсна го Ениджалията. Д. Спространов, С, 258. – Защо си купуваш този скъп тоалет? Как ще изкараш до заплата с толкова малко пари? – Е, ще го изгладувам, не се тревожи. изгладувам се страд.