ИЗГЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; изглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане с гладка повърхност; гладя, заглаждам, оглаждам, изравнявам. Встрани от другите седеше Кочо и при оскъдната светлина, която проникваше до него на бледи петна, дялкаше и изглаждаше с остро ножче къс дърво. Д. Талев, ЖС, 191. Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова. Кръстевица изглади стените ѝ, разряза една рогозка, та ги οлепи и след това изсипаха вътре пет чувала пшеница. Г. Караславов, ОХ, 379. Той прикрепяше с лявата ръка една спица, а с дясната, като държеше брадвата до самото острие, изглаждаше върха на спицата. Ем. Коралов, ДП, 15. Двамата изтръпнаха и несъзнателно станаха прави. Стефан изглади с ръка измачкания си джамадан. Ст. Дичев, ЗС I, 459. Человекът не са задоволява да изрязва камъка: той зема да го изглажда. Ч, 1875, бр. 9, 393.
2. Гладя с гореща ютия изцяло, докрай някаква дреха, плат или всичко; оглаждам. Двамата се понесоха в танца и пред погледа на Саша се мяркаше ту буклираната блуза, ту бялата риза, която сама бе изпрала и изгладила. Ст. Марков, ДБ, 355. Бати Марин изкърпи, изглади своя протъркан и окъсан ученически шинел и отиде в училището. Д. Бозаков, ДС, 119. На другия ден Пиронев стана рано, измъкна старо, лятно сако, изглади го сам, натъкми се и излезе. Г. Караславов, ОХ IV, 284.
3. Прен. Правя да стане гладък, изискан езикът, стилът на писмено изложение, творба на изкуството; обработвам. Той, вероятно, е изгладил превода на Китанчева. В. Друмев, Съч. I, 1926 [еа]. С престорена небрежност изглади някой стих, в стила на своята епоха. ЛВ, 2016, бр. 25 [еа].
4. Прен. Правя нещо (обикн. вражда, враждебно отношение, конфликт, недоверие и под.) да престане да се проявява, да съществува; премахвам. Голямото нещастие изглади всички вражди, примири и сближи осиротелите семейства. Й. Йовков, Разк. I, 104. Мазхар извърна глава и погледна към каймакамина. Двамата се усмихнаха едновременно. Залавянето на разбойниците беше изгладило отношенията им. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 651.
5. Прен. Правя нещо да бъде забравено, да не се помни; заличавам, изличавам, изтривам. Незнанова разбра колко много беше го прекалила, и сега на всяка цена искаше да изглади лошото впечатление от нейното държание. Ст. Чилингиров, РК, 158. „Чада наши! Четете историята и никогаж недейте изглажда из паметта си що сме направили за вас!“ СбДЧ, 225.
6. Остар. Правя нещо да престане да личи, да се вижда; заличавам, изличавам. Стоенчо продължава да изглажда разликата между себе си и Юпитера, фигурата му изображава статуята на презрението. Ал. Константинов, Съч., 33. – А защо са ти такива дрехите? – Какви? – смути се Орфей и за да изглади смущението си, изсмя се с престорено нехайство. Г. Караславов, Избр. съч. V, 359. На ръка ми се намират два-три стари ръкописи, писани на пергамент. Времето изгладило почти всичките заглавни букви, писани с киновар. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7–8, 42. изглаждам се, изгладя се страд. Дървените и металните предмети се изглаждат (шлифоват) с шмиргелова и със стъклена хартия. СбЗФ, 16.
ИЗГЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; изглàдя се св., непрех. 1. Придобивам гладка, равна повърхност, ставам с гладка повърхност; заглаждам се, оглаждам се, изравнявам се. Валя ден, два, три – цяла седмица. Натрупа повече от метър сняг. Земята се изглади подобно на чаршаф, върху който бе минала гигантска ютия. Вече не личеше кое е нива и кое път. П. Бобев, ЗП, 126. Косите ѝ докоснаха водата. Чертите ѝ заиграха, разкривиха се, после отново се успокоиха, изгладиха се. Г. Крумов, Т, 64. Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона, сложен от вечерта под чаршафа, за да се изглади, показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне. Д. Калфов, Избр. разк., 210.
2. Разг. За човек – привеждам в изправен вид облеклото си, дрехите чрез гладене с гореща ютия. – Изгладил се, натъкмил се, шалче, големи кръгли очила – по-малки не може! – и тръгнал още по тъмно: моля, една справка. Д. Калфов, Избр. разк., 17.
3. Прен. За човешки взаимоотношения (вражда, конфликт, недоверие и под.) – преставам да се проявявам, да съществувам; изчезвам. Но тия недоразумения скоро се изглаждат и забравят. Й. Йовков, Разк. I, 13. Формално конфликтът се изглади. Кепъл схвана грешката си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 52.
4. Остар. Обикн. с предл. от. Преставам да съществувам в съзнанието на някого; заличавам се, изтривам се, забравям се, изчезвам. Тая сцена никога няма са изглади от моето впечатление, помня я и гледам я като днес. З. Стоянов, ЗБВ III, 168. Трябва да се съжалява, че г. Балабанов е седнал да я пише доволно късно, когато много спомени у него, под влияние на времето или са се изгладили от паметта му, или пък са значително избледнели и отслабнали. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. Прекрасната реч на оратора, която никога не ще се изглади от памятта на гложанци, направи силно впечатление. Бълг., 1902, бр. 456, 2.