ЍЗГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Езикозн. Който се отнася до изглас; краесловен. Изчезването на изгласния назал е характерно за редица (късни) гръцки диалекти. В. Георгиев, ТТЕ [еа]. Друга особеност на морфологичния развой на сегашно време е отпадането на изгласното -тъ при трето лице единствено число. БЕ, 2018, кн. 1 [еа]. Изгласни съгласни.