ЍЗГЛЕД м. 1. Това, което се открива пред погледа на някого, обикн. когато гледа от високо място; гледка, панорама. Колкото повече се качвахме, толкоз пътят ставаше по-върл и лош; но затова пък изгледът наоколо печелеше. Долината се разтваряше по-живописна. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. Най-после стигнаха Черни връх. Каква ширина, какъв чудесен изглед имаше оттук! К. Константинов, СбХ, 79. – Виж, Светославе, колко е хубава столицата. Как се разпростира с великолепните си палати, с красните си черкови! Няма вече да се представлява на очите ми тоя привлекателен изглед! К. Величков, НС, 40. Морето представляваше един чуден изглед. От върха на едно бърдо, отдалеч са виждаше едно синьо море, в което ситните частички на разтопения лед светяха като бисери. Ч, 1875, бр. 6, 250. „Един твърде добър, изравнен път отвеждаше за Плевен: При Янтра той ми представяше един оригинален изглед.“ Лет., 1876, 128–129. // С предл. към и същ. За сграда, прозорец – разположение по посока на означеното от съществителното място. – Намерих ти стая... Слънчева, с изглед към Витоша!... Д. Димов, ЖСМ, 77. – От входа надясно виждам една стъклена преграда, с отворен изглед към площада. Ал. Константинов, БГ, 69.
2. Снимка или илюстрована картичка, която представя някаква гледка, някое място. Какво остава от нашето пътуване, освен спомените и два-три албума с изгледи на градове? Св. Минков, ДА, 115. Купихме си изгледи от градчето. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 306.
3. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; вид, външност. Облечена бе в граждански дрехи, които ѝ даваха съвсем друг изглед, така че да я срещнех нейде по улицата, надали бих я познал. Т. Влайков, Съч. II, 44. Той беше мъж в разцвета на възрастта си и макар косите по слепите му очи да сребрееха, светлият цвят придаваше на лицето му младежки изглед. Ст. Дичев, ЗС I, 25. Той има изглед на човек, изтръпнал и вцепенен в някакво голямо страдание. Й. Йовков, Разк. I, 32. Мъжете придобиха юначен изглед. Елин Пелин, Съч. IV, 100. – Тук ще е – каза Трънчев, като се спря пред една къща в улицата, със скромен изглед отвън. Ив. Вазов, Съч. IX, 89. Ала защо ли имат изглед беден / селцата в таз богата равнина? Н. Марангозов, ЯВ, 24.
4. Спец. Проекцията на предмет, получена върху проекционни равнини. Проекциите, получени върху отвесните проекционни равнини, се наричат изгледи, лица или фасади. В. Брънеков и др., СД, 259. Тъй като всяка правоъгълна проекция ни дава представа само за едната страна на предмета, прието е проекциите в машинното чертане да се наричат изгледи. Маш. IX кл, 58.
5. С несъгл. опред. с предл. за и (остар.) на. Възможност, вероятност за осъществяването, развитието на означеното със съществителното име; перспектива. Изгледите за една предстояща война между Сърбия и Турция разпалват на свой ред революционния кипеж на народните маси в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 46. Изгледите за успех не бяха големи: прокурорът ненавиждаше политическите затворници. К. Георгиев, ВБ, 115. Седящият до него Коен се изсмя високо. Въпреки мрачните изгледи за евреите, той си оставаше в добро настроение. Д. Димов, Т, 133. От австро-руските реформи за Македония една само точка даваше изглед на осъществимост при турска администрация. Пряп., 1903, бр. 85, 1. Добродушният, като ся утешава чрез красния изглед на една по-добра бъднина, възпява една весела песен всред злочестието. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 114. Изгледите на работите вместо да са избиструват, стават по-мътни. НБ, 1876, бр. 8, 30.
6. Рядко. Форма, разновидност. Трябва да се знае, че глаголните видове, напр. купя и купувам, тръгна и тръгвам, не означават различни по характера си действия, а само различни изгледи на едно и също действие, взето от различни гледища. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. От страна на Русия такваз една мисъл може да е благонамерена, може да бъде и искрена, но тряба да ся помисля, че под каквито благовидни изгледи и да бъде лелеяна тя в умовете на някои, все пак, доде мине от Петербург и Москва до София, тя може да изгуби един голям дял от искреността си. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 29.
7. Остар. Поглед; глед. Марийка следваше все да трепере. Изведнаж тя ся обърна; образа ѝ поливаха едри сълзи и тя гледаше на земледелеца като с укорителен изглед. М. Балабанов, ДБ (превод), 145–146. С пръв изглед този целокупен паметник от незапаметни почти години и на отколешните религии виждаше ти ся като сега направен. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 118. – Човек, който е подочул ли? – попита тя със смутен изглед. ССГ (превод), 165.
8. Остар. В съчет. с предл. в, пοд и обикн. със съгл. опред. Гледна точка, гледище. Аз исках да присъствувам на туй тържество не само защото бях поканен, но най-много защото то щеше да ми позволи да изуча хърватския народ под един доста нов изглед. Ч, 1875, бр. 11, 507. Около половината на 7-й век Балкански полуостров беше вече преизпълнен със славене, но те в политически изглед бяха разпокъсани. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11–12, 219. Продажба на поверение или изкупуване. Тази продажба под изглед, че купувачът притежава като стопанин нещото, са счита като законна; а под изглед, че и двете уговорени страни могат да я развалят, са счита като незаконна. ДЗОИ III (превод), 39.
◊ Нямам изглед. Остар. и диал. Не мога да бъда обхванат с поглед. И [Русия] нямаш изглед, край и чет. Ив. Вазов, Съч. I, 71.