ИЗГЛЀДВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); изглѐдам, -аш, св., прех. Изглеждам1. Додето той приказваше с циганките, аз продължавах да ги изгледвам и да изучавам техните бързи движения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 15. Сетне взема да ги изпитва. Тия, дето си не знаят урока, той ги изгледва строго и им се кара. Т. Влайков, Пр I, 331. Тя [прикята] се нарежда в една стая и жените ще ходят няколко дни да я изгледват. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3–4, 358. Ти прави онова, що е добро и право, а не изгледвай дали ще то да бъде за тебе користно. Г. Йошев, ЧБ (превод), 60. А онези, кои имат / моми или момци, / сега снахи ще изгледват / и зетеви юнаци. Ц. Гинчев, ДТ, 43. изгледвам се, изгледам се страд., възвр. и взаим. Накарайте един музикант да изхвърли някоя нота, няма ли той да ви изгледа, както се изгледват умопобърканите хора? Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 132.
ИЗГЛЀДВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Изглеждам2. Снопове пяна се мятат като фонтани нагоре, воден прах обсипва целия водопад. Как ли ще изгледва това в светла лунна нощ! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56–57. Някои месари намазват темното или бледо месо с кръв, за да изгледва по-добре. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Той се промени в лицето. Изгледваше съвсем убит и отчаен. Т. Влайков, Съч. II, 129. Смъртта беше запазила всичката ѝ хубост. Тя изгледваше в белите дрехи като ангел, който е заспал. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 929.