ИЗГЛЀДНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е изпратен в дома на момата от страна на момъка да уговаря годеж; годежар, годежник, главежник, изводник, огледник, сватовник, сгледник. Героят на повестта е силно разгневен на Грозя и на писаря, дошъл като изгледник и съперник. Мис., 1903, кн. 5 [еа]. Закършила пръсти клетата жена от отчаяние. Не ѝ стигнал умът как и тоя път да върне изгледника. И. Джуренов, СН, 143.