ИЗГЛЀЖДАМ1, -аш, несв.; изглѐдам, -аш, св., прех. 1. Спирам поглед на някого или нещо, като го оглеждам изцяло и продължително, внимателно. Скоро обаче бях принуден да прекъсвам четенето от време на време, за да изглеждам пътниците, които отиваха в града за утрешния пазар. Н. Попфилипов, СбЗР, 59. – Ах, Станке, да видиш какво стана! Станка я изгледа учудено и по лицето ѝ падна една нехубава сянка от лошо предчувствие. Елин Пелин, Съч. III, 124. – А този господин... а, Сава, ще се сетиш ли кой е той? Раковски изгледа другия млад човек, който стоеше насреща. Ст. Дичев, ЗС I, 151. В празник сутрин син, наконтен, и майка с хубава кърпа и с нова дрешка, тръгват за черква. Щом влязат в нея и почнат да палят свещи, всички ги изглеждат внимателно. Ив. Хаджийски, БДНН II, 138. – Изпълних само своя дълг. Но има други убийци, с които не мога да се справя – каза с по-друг тон той и продължително изгледа момичето. Д. Кисьов, Щ, 109. „Каква хубава къща!“ – си каза, като си подигна главата, та изгледа цялата сграда. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 3. – Това е вашата стая – каза буля Райковща и отвори вратата. Дъбова недоволно изгледа широката, немарливо варосана стая с нисък таван. X. Русев, ПС, 69.
2. Обикн. с обст. поясн. Насочвам продължителен, настойчив поглед към някого, за да изразя някакво чувство или да внуша нещо. Аз продължавам да се люлея напук на всички. Мама ме изглежда и аз скачам на сламеника. К. Калчев, ПИЖ, 13. – Ти днес не ми каза ни една дума, затова ми е мъчно – отговаряше Федя на Райчовия въпрос защо не иска да яде. – Нали приказвахме. Даже учителят ни се скара и на два пъти ни изгледа! Д. Габе, МГ, 65. Тя схвана обидата, искаше нещо да каже, но само презрително го изгледа и излезе. Г. Стаматов, Разк. I, 96. – Мойто пиле – каза тя, като я изгледа любовно. Ив. Вазов, Съч. VI, 27. Шопът обърна кървавото си лице, поспря се, напсува високо хлапето и го изгледа зверски. Елин Пелин, Съч. II, 98.
3. Гледам нещо или всичко от начало до край, изцяло. Той прихлупи дървения капак, извърна се мълком и облегна гръб ο стената до прозореца да изгледа покъщнината си. П. Тодоров, И I, 135. Пинтата слезе от влака. „Най-сетне!“ – пое той дъх с дълбоко радостно облекчение и се обърна, та изгледа веригата на посивелите мръсни вагони. Г. Караславов, ОХ II, 3. – В черква чини метани, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: това видех като наяве... всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа. М. Георгиев, Избр. разк., 110. – Е, и какво е това кино до среднощ? – Ами такова... Гасиха тока, палиха го, гасиха, палиха го, докато отвратят народа и той се разотиде, пък аз си останах докрая и всичко си изгледах. К. Георгиев, ВНП, 49. Изгледахме открай докрай завода и тръгнахме из китния район. Н. Марангозов, ЯВ, 73. Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които би послужили за убежище, но нийде нищо не намериха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 150–151. И без да искам позволение, влязох в дюкяна, изгледах наредените в два реда пред прозорците машини и посочих: – Ето я. Ст. Чилингиров, ХНН, 231.
4. Прен. Разг. Обикн. св. Полагам грижи, за да отгледам някого или нещо; отглеждам, отхранвам. Боряна: – Че те ти са синове, тейко, може ли да не помислиш за тях? Златил: – Изгледал си ги, дето се казва, от късче месо, за тях си работил, за тях си се мъчил... Й. Йовков, Б, 108. Завари ме, че меся. Почуди се. А мен ме е срам, в земята да потъна. Не за мен, а за нея. Ще рекат хората: изгледал е дъщеря, а няма кой хляб да му меси. А. Каменова, ХГ, 82. – Ами от мене по-близка имаш ли ма, лели? Ами аз съм ти като майка, от една педя съм те изгледала. Г. Караславов, Тат., 32. Тя му разказваше за тежкия си живот, как пести всяка стотинка, защото на нейни ръце е останало единственото ѝ десетгодишно сестриче: трябва да го изгледа и изучи. М. Грубешлиева, ПП, 138. – На Топлика и Бойчо беше си докарал говедата и ме помоли човекът с едната си телица. „Не ми е за продан – вика, – ама не мога ги изгледа зимъс. Ще ти я харижа – вика, – вземи я.“ Ил. Волен, БХ, 26. – Ромейците, синко, се готвят за война. И знаеш ли какво викат: българите, каже, откак станаха християни, изхвърлиха пролетните кушии. Не изпитват пролетно време конете си да разберат дали са ги изгледали добре през зимата. Й. Вълчев, СКН, 619. Имала майка, гледала / четири, майка, дъщери .., / че ги майка им изгледа. Нар. пес., СбНУ ХХХIX, 48.
5. Остар. Поглеждам. Негри във фракове и с величествени пози с олимпийска ирония поглеждаха на нас. И имаше защо да ни изглеждат. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Всяка вечер, щом дядо Добри се прибере, Койка плахо надаваше ухо да чуе какво приказват с майка ѝ, ту пък ником изглеждаше баща си: дали и той вече е дозел нещо. П. Тодоров, И I, 95. Понякога сърни или кози плашливи / се горе там вестят по върховете диви, / изгледат пропастта и бягат пак назад. Π. Π. Славейков, СбМис, 1910, кн. 1, 15.
6. Само несв. Остар. Гледам (във 2 знач.). Поехме една тясна пътека, стигнахме до оградата на тяхната къща на това място, гдето снощи изглеждахме турците как се разполагат из двора. Ив. Докторов, ЗД, 60. Въстаниците мълчеливо и замислено ходеха нагоре-надолу и захванаха да ни изглеждат с подозрение. З. Стоянов, ЗБВ II, 144. За нея [катастрофата] ми говореха всички тия страдалчески образи, тия стотини затворници, които изглеждаха печално през решетките на темницата. К. Величков, ПССъч. I, 13. Шапките ни падаха от главите, като се навеждахме да изглеждаме през прозорците на купето височините на зданията. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. – Лъжеш, магарски сине! – изрева баща му бесен, като изглеждаше стените. Ив. Вазов, Съч. VIII, 73. Събира се село у Балюви двори, / прииждат от ранни зори. / Изглеждат, окайват. А булчето клето / от смъртника се не дели. К. Христов, ХЗ 1911, 138.
7. Остар. и диал. Гледам (в 17 знач.). Не изглеждай, чедо, че съм стара, все още мога да работя, та кажи що аз да свърша.
8. Диал. Обикн. за мъж – запознавам се с мома или жена и я проучвам с цел да се оженя за нея; оглеждам. Госпожа Соломона и госпожа Парашкева загатваха, че нито едното, нито другото е, ами дошел да изглежда момиче. Ив. Вазов, Съч. XXII, 62. – Изгледай си я [момата] хубаво, чедо, думам ти! Виж я как е и що... А. Страшимиров, А, 568. Па ма на хоро заведе / ергене да си изгледам. / Гледах ги, джанам, гледах ги, / само си един харесах. Нар. пес., СбНУ XLVI, 85.
9. Диал. Гледам (в 14 знач.). Знаеш ли, Марко, повниш ли, / га изгоря град София, / .. / И аз бех, Марко, в огънят, / .. / Кой замине, се отмине, / ти замина, не отмина – /.., / занесе ма, Марко, у вас, / та ма гледа и изгледа, / та ми рани оздравея. Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. изглеждам се, изгледам се I. Страд. от изглеждам. За да се разгледа всичко, трябва да се измине покрай експонатите и между палатите едно разстояние от 36 километра. Едва когато се изгледа и последната площадка, човек разбира, че много е изморен. ВН, 1959, бр. 2525, 4. Слогът на писмата трябва да ся изгледа прилежно, за да не бъде съвсем прост. Д. Попов, СбРС (превод), 24. Не се изглежда кър широки, / тъмнее поглед в далнини. Ц. Церковски, Съч. I, 132. II. Възвр. от изглеждам в 1 и 5 знач. – Като чух звънците, помислих, че е годеникът ми – каза тя, като се изгледа продължително в огледалото. Й. Йовков, ЧКГ, 228. III. Взаим. от изглеждам в 1, 2, 5, 6 и 8 знач. Той ме настигна, изравнихме се и се изгледахме. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 8. Салонът беше препълнен. Кавалери и дами на два реда се разхождаха и се изглеждаха, като сякаш не се наканваха още да се смесят. А. Страшимиров, Съч. I, 138. Старите се изгледаха смаяни и повдигнаха в почуда рамене. Ст. Чилингиров, ХНН, 164. – Бай Илия е малко глупавичък. – Големи приказки приказваш, Димо! – обади се Илиев роднина. И двамата се изгледаха враждебно. К. Петков, МЗК, 281–282. – За щерка ми, учителю – пресрами се чичо Бинбел. – Та думам, ако са се изгледали с Желяза, нека най-после се земат, кой ще му придиря, че има борчове? А. Страшимиров, К, 78.
◊ Изглеждам / изгледам си очите. Обикн. в св. Разг. С голямо нетърпение или безпокойство чакам да дойде, да се върне някой, който се бави, не дохожда. – Изгледах си очите тия дни да те чакам – бързо заговори Велчо. – Казвай сега какво ново носиш? Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Всяка сутрин изтичвахме навън и гледахме към баира – не идат ли нашите хора. Стринка също си изгледа очите. Носи дърва през двора, а главата ѝ обърната към баира. Й. Радичков, ББ, 117. Изглеждам / изгледам с криво (лошо) око някого, нещо или на някого, на нещо. Остар. Нямам добро мнение за някого или за нещо и се отнасям зле към някого. Явно е, че някои имат идеи и претенции, че са народ владающ, а другите, поданиците, са нищожни същества и с криво око изглеждат на равенството им. НБ, 1876, бр. 37, 146. Изглеждат ми се / изгледат ми се очите. Обикн. в св. 1. Разг. С голямо нетърпение или безпокойство чакам да дойде, да се върне някой, който се бави, не дохожда. – Вчера цял ден стояхме край село и ожидахме за вас. Вратовете ни се изкривиха. Очите ни се изгледаха. А. Каралийчев, С, 71. Вечерта дочакахме в болезнен трепет. Очите ни се изгледаха за мама. Но тя не се задаваше отникъде. Ст. Чилингиров, СБД, 56. 2. Диал. Много ми се харесва нещо.
ИЗГЛЀЖДАМ2, -аш, несв., непрех. 1. Имам определен вид, външност, наглед съм с определен вид, външност; представлявам. Донякъде ги плашеше само извънредната му сила и издръжливост, защото, ако и да беше над седемдесет години, не изглеждаше на повече от петдесет. Й. Йовков, ΒΑΧ, 169–170. Понрави ми се типът на филаделфийките. Тука срещнахме доста хубав свят. Може би, че само така изглеждаха в тези въздушни костюми. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 62. Командирът така обясняваше, че на Беров му ставаше ясно как изглеждаше местността, преди още да я беше видял. Д. Кисьов, Щ, 345. Ето как ще изглеждам, значи; нищо не ми гарантира, че утре и аз няма да лежа така по корем, свит на обръч, безжизнен и ненужен. Л. Стоянов, X, 63. Не сиромах е, който тъй изглежда, / а онзи, който живей без надежда. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 39.
2. Със сказ. опред. На вид, наглед съм някакъв. И той трябваше сега да се преструва, да се показва спокоен, трябваше да изглежда весел, за да не възбуди подозрение! Ив. Вазов, Съч. XIV, 187. Тревата се зеленееше, поизмита от дъжда, самият път изглеждаше гладък и кафяв. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Слънцето беше залязло, птиците се бяха вдигнали високо в небето, изглеждаха огнени и нереални. Й. Радичков, СР, 167. – Ти си вече възмъжал. И какъв юначуга изглеждаш! Т. Влайков, Съч. III, 17. // В съчет. с обст. поясн. за начин. Показвам се, виждам се, възприемам се в някакъв вид. Елка сядаше тихо до болната. – Днес изглеждаш по-добре, сестрице. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 67. Колко по-иначе изглеждат нещата отдалече! Д. Добревски, БКН, 38.
3. Със сказ. опред. с предл. като, на. Приличам, наподобявам на някого или нещо. Увлечена да приказва за светци и праведници, стрина Венковица тогава и сама изглежда като божа праведница. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, цялото бяло и само на челото му се виждаше широко черно петно, което обхващаше темето и едното му око, та изглеждаше като накривено калпаче на главата му. Д. Талев, ЖС, 7. – Ще напазарим десетина хлапета, ама да не бъдат чернооки, да изглеждат като русначета. Ал. Константинов, БГ, 131. Цвета бе пак хубава, но изглеждаше на цвете, минало край силен огън. Елин Пелин, Съч. III, 120. Синодалните старци бяха далечни и недостъпни. Те му изглеждаха на някакви свръхестествени същества, до които не всеки можеше да се докосне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 339. – Тогава защо живееш? – И други са ме питали така. Но ти ми изглеждаш на добър човек и само на тебе ще отговоря. К. Петканов, В, 171.
ИЗГЛЀЖДА безл. 1. Обикн. в сег. и мин. вр. Със следв. изр. със съюз че, да. Означава предположение, вероятност относно извършването на действието, означено с глагола в подчиненото подложно изречение; вероятно е. Изглежда, че още тогава Заимов е бил включен в голямата борба. Е. Каранфилов, Б III, 49. – Носеше торба. Изглежда, че беше тежка, защото Митко вървеше приведен. М. Марчевски, МП, 46. То [момчето] се спря и се загледа. Изглеждаше, че се чуди на Индже, на коня му, на светналите му от сърма дрехи, на пауновото перо, което трепереше на калпака му. Й. Йовков, СЛ, 150. Времето от вчера стана дъждовно и изглежда да продължи такова. Ив. Вазов, ПЕМ, 119. Беше винаги спретнато облечен и изглеждаше да е син на по-заможни родители. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 390.
2. Като вметн. дума. Означава допускане, приемане на някакъв факт за достоверен, истинен; вижда се, по всяка вероятност. Апостола, изглежда, не е уважил направените му възражения, та Т. Пеев една седмица по-късно се противопоставя още по-решително на свикването на общо събрание. Ив. Унджиев, ВЛ, 269. Изглежда, ще трябва да положа усилие за външността си, колкото и да не е по характера ми. К. Калчев, ДНГ, 6. – Бърже се съгласяваш ти! – заклати тъжно глава председателят. – Уж си юрист някакъв, а в мошеничество да съучаствуваш, изглежда, винаги си готов! А. Гуляшки, СВ, 23. Кръстьо беше написал писмото на 26 септември и още същия ден беше го изпратил. Войната не е била обявена тогава, но, изглежда, за него е било ясно защо ги водят към границата. Г. Караславов, ОХ, 366. – Не дими! – проговори един от войниците. – Пусто село, изглежда, няма жив човек в селото. З. Сребров, Избр. разк., 122. Фамилиите, изглежда, са като дърветата: расте донякъде, после тоя клон изсъхне, оня клон изсъхне. Й. Радичков, СР, 80.
ИЗГЛЀЖДА МИ несв., непрех. 1. Със сказ. опред. или със следв. изр. със съюз че, да. Възприемам на вид, виждам някого, нещо като някакви, по някакъв начин. Миро не бе виждал досега немец и го разглеждаше с детинско любопитство – чудно му изглеждаше и облеклото му, и мустаките му, и очилата му, и шапката му. Д. Талев, ПК, 115. – Недко, не ми изглеждаш май добре. Й. Йовков, Ж 1945, 140. Преди тя виждаше целия си живот прост и ясен. Такъв прост и ясен ѝ изглеждаше животът също и на другите люде. Д. Талев, ПК, 354.
2. Имам, получавам някакво впечатление, което може да не отговаря на това, което е в действителност; вижда ми се, струва ми се. Той рязко се изправи и започна скришом да наблюдава Божикин. „Дали не е провокатор? – питаше се тревожно. Но пък не ми изглеждаше да е провокатор.“ Д. Ангелов, ЖС, 64. Че тези люде не тревожно / ней срещат я: през всички дни / край тях е; а тъй невъзможно / изглежда им, че този път / показала им е властта си. К. Христов, ППож., 91.