ИЗГЛОБЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изглобявам1 и от изглобявам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗГЛОБЯ̀ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от изглобявам2 и от изглобявам се; изпоглобяване.
