ИЗГНА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Изгонен, прогонен, прокуден. – Седяха те, седем сина на погинало царство – седем изгнани пророци. Н. Райнов, ВДБ, 88. Звездна нощ крадешком навали / да приспи рой изгнани деца. В. Карагьозов, Избр. пр, 88.