ИЗГНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Принудително живеене, пребиваване извън пределите на отечеството (като форма на наказание) без право на завръщане в него; изселване. Бурбоните обаче не могат да забравят, че той е гласувал в Конвента за екзекуцията на Людвиг XIV и го отпращат в изгнание. Давид избира Белгия и остава там до края на живота си. Хр. Ковачевски, СК, 53. През годините, прекарани в изгнание, Юго сътрудничи в „Колокол“ и се запознава отблизо с Херцен. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 164. Пет-шест дена откак съм напуснал София, а ми се струва, че месеци са изминали. И мисля, че не би ми било възможно да живея далеко от България, че бих бил най-злочестият човек, ако ме бяха осъдили на изгнание. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. // Принудително заселване (като форма на наказание) на друго място, обикн. отдалечено, затънтено, където се упражнява надзор над изселените; заточение, изселване. Да, хиляди българи досега са били пращани в изгнание в дълбочините на Азия. Ив. Вазов, Съч. VII, 179. Найдохме смърт в тегла нечути, / в изгнанье, в затвор и в окови / от зли тирани – стари, нови – / но новите по-лоши, люти. Ив. Вазов, Съч. V, 171. Евтимий на тежко изгнанье / отива през тъмни гори. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 93. Декабристите били изпратени в изгнание в Сибир.
2. Доброволно преселване, заминаване зад граница с цел да се избегне някакво наказание в родината или поради икономически причини (за осигуряване на препитание); емигриране. Олимпий Панов бе другар на Стамболова още от скитанията им из Румъния. В Букурещ те бяха яли заедно суровия залък на изгнанието и бяха мечтали за свободата на България. С. Радев, ССБ II, 85. Самата тя [Будевска] е само на четиридесет и седем години, когато я принуждават да напусне театъра. Будевска заминава за Аржентина да търси утеха при детето си. На 22 юни 1948 година тя, след единадесет години изгнание, стъпи отново на българска земя. Ст. Грудев, ББ, 68–69.
3. Остар. Изгонване, прогонване. Угрозиха му (заплашиха го) и с изгнание от монастира, ако да не послуша. Но оная душа, която се предала еднок на бога и возложила всичката своя надежда на неговий божествений промисъл, никак се не поколеба, но яви ся, готова да претерпи и изгнания, и гонения. Н. Рилски, ОМР, 45. Когато Наполеон усвоил Португалия, португалският крал Йоан VI отдалечил ся в Бразилия и не щял да ся върне в своето господарство и после изгнанието оттам на французете. Г. Йошев, КВИ (превод), 342–343.