ИЗГНА̀НИК, мн. -ци, м. Човек, който се намира в изгнание. Това навява по-тъжни мисли, защото напомня участта на печалните изгнаници, прокудени далеч от своя роден край... Й. Йовков, Разк. III, 56. Слаби, изтощени, жълти, наметнати с бели дрипи, изгнаниците сякаш идваха от някакъв друг свят и тяхното идване беше някакво чутовно избавление от небитието. С. Северняк, ОНК, 23. Картината на изколването на 110-те първенци на Търново в църквата „Св. Петър и Павел“ е наистина несравнима по ужаса, който ни вцепенява, но ней не отстъпва много и друга една картина – тежката, мъчителна картина на мъченическите страдания на изгнаниците от Търново начело със самия патриарх Евтимий. Б. Ангелов, ЛС, 99. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / далеч от родина в край чужди събрани / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. Π. Κ. Яворов, С, 68.