ИЗГНА̀НИЦА ж. Жена изгнаник. На първо време самоволната изгнаница се усеща съвсем самотна в чуждия град. М. Кремен, РЯ, 338. Но владетелят, уплашен от мощта на египетските жреци, отказа да приеме изгнаницата. П. Бобев, ОН [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)