ИЗГНА̀НИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изгнаник и до изгнаничество. Несъмнено не е само гладът, нито неволята на тежкия изгнанически живот, които сближават Левски и Ботев. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. С получавания хонорар срещу печатаните в тия периодични издания трудове той [Величков] услаждал изгнаническия си залък. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа]. Спомнях си Касим бег, убит от Баязид, предпочел мъстта му пред изгнаническата съдба на Джем. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа].