ИЗГНА̀НИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Положение, живот, състояние на изгнаник. Повикан от емигрантското ръководство, завърнах се в Нови сад. Казаха ми да се готвя за завръщане в България. Тъжно беше сбогуването с другарите, които, незасегнати от амнистията, оставаха да носят още дълго изгнаничеството. Мл. Исаев, Н, 162. Влязъл в досег с културата на свободните страни, където бе прекарал изгнаничеството си, Велчо Джамджията стана един от ревностните радетели за българска народна просвета. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Какво да кажем за стиховете на дон Мигел де Унамуно? Последната му сбирка стихове е писана през време на изгнаничеството. Б. Шивачев, Съч. I, 148.