ИЗГНА̀НИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Изгнанически; изгнаников. Дълго с любов бях работил над тоя труд в Одеса. Той ме държеше чрез скъпите спомени, що будеше в душата ми, той ми беше едничката утеха в горчивините на скитния ми изгнанишки живот. Ив. Вазов, ПМЧ, 85–86. Безмерно богат и радващ се на кралското благоволение на младини, революцията го е хвърлила в лишенията на изгнанишкия живот. ГВТУ, 1935, кн. 7 [еа].