ИЗГНА̀НСТВО, мн. няма, ср. Οстар. Изгнаничество. Госпожа де Севине се научи, че царят увеличил наказанието с изгнанство. Б. Горанов, ЖГС (превод), 67. Какво стана с нашите борци? Някои от тях сложиха кости по бойните полета, а други бяха осъдени да живеят в изгнанство, където повечето и умряха. СбНУ II [еа].