ИЗГНЍВАМ, -аш, несв.; изгнѝя, -ѝеш, мин. св. изгнѝх, св., непрех. 1. Ставам гнил (в 1 и 3 знач.). – Какво ще я гледате? На вид река като река... Дай ѝ само един дъжд – надигне се от леглото си, залее ябълковите градини, че и нашите оризища биля изгниват от вода... Н. Стефанова, РП, 49. Ръководителите правиха, струваха, суетиха се и накрая пропуснаха срока за извозване на царевицата и тя изгни под дъждовете и снеговете. И. Петров, НЛ, 154. Няма земя, която да няма много или малко черна пръст, защото всякъде, дето расте било трева, било троскот, било дръвие, все изгнива от тях по нещо, та ся прави черна пръст. Й. Груев, Лет., 1872, 237. Лежал Огнян девет годин, / ни умира, ни станува. / Девет постели изгнили, / девет зглавници капнали. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 66.
2. Прен. Обикн. с предл. в. Разсипвам здравето си от продължителен престой при някакви тежки условия (обикн. в затвор); съсипвам се. – Виждаш ли тая дъскорезница? Изгних в нея, запарих се, не мога главата си навън да покажа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 166. – Къде е той? – Па в затвора е. Седем години, господине... Изгни момчето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 282. Майко моя, скъпа майчице, / рано във земята легнала, / хвърлиха ни тук [в килията] палачите / да изгнием непогледнати! А. Разцветников, Ст, 163. През умът на шастливия баща едва ли е минувала някаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се изправи пред кукушкия каймакамин и ще слуша: „Твоят син е най-големият враг на царщината; твоя син е главатар на всички комити; или ще ни го дадеш на ръка, или ще изгниеш в затвора“. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІ [еа].