ИЗГНЍВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изгнивам. Вероятно [натриев нитрат] се е образувал [в някои пустинни области] чрез изгниване на органични вещества в присъствие на въздух и соли на натрия. Хим. IX кл, 1950, 10. Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране. Г. Йошев, КВИ (превод), 32. Тези неприятели на архивните материали са, общо взето, почти същите, както и при книгите в библиотеката. На първо място трябва да се спомене влагата, която причинява изгниването на документите и тяхното унищожение. Ив. Дуйчев, ЛА [еа]. Аз наблюдавах прокурора, той не се смути да поиска изгниването ми в затвора до 70-годишна възраст. П. Тодоров, ЛС, 228.