ИЗГНЍВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изгниване. Ровкостта на песъчните почви допуща воздуха свободно да прониква в тях и с това да помага на бързото разложение и изгнивание на органическите вещества. Ступ., 1875, бр. 5, 36. Вредителни изгнивания стават повечето лятно време и мухите ся намират само лете. ИЗ 1874–1881, 158.