ИЗГНЍТАМ, -аш, несв.; изгнетà, -ѐш, мин. св. изгнѐтох, св., прех. Диал. Изтъпквам, измачквам. изгнитам се, изгнета се страд.
– Οт Η. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
