ИЗГНОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгноя̀, -оѝш, мин. св. изгноѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да изгние, да се развали от гниене. Мина са енна година, / че са Тодорка разболя, / че лежа девет години, / девет постели изгнои. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 12. Разболел са е млад Стоян, / та лежи девет години, / изгноил девет постели, / и девет меки возглаве. Нар. пес., СбБрМ, 139.