ИЗГОВА̀РЯМ, -яш, несв.; изговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изказвам, предавам чрез устна реч някаква мисъл, съобщение и под.; изричам. Матьо сгъна заповедта и я скри в един от вътрешните джобове на палтото си. След това изговори бавно, със сключени вежди и с твърд блясък в очите: – Стамате, ако това стане, значи, че не сме работили както трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. Камен бързо записваше в тетрадката новините, като изговаряше тихо и възбудено някои по-важни пасажи от телеграмите на Москва или Лондон. К. Ламбрев, СП, 203. А аз се отпуснах назад, покрих с длан лицето си и почувствувах, че ако изговоря още една дума – ще се разплача: толкова тежко, толкова страшно ми беше! Др. Асенов, СВ, 122. Си отиде на шарена чешма, / изговори чобан да сборуа: / – Отдели се, руса Ангелино, / да не ти сечем глава до рамена! Нар. пес., СбНУ XXIX, 106.
2. С обст. поясн. Изричам по определен начин отделен звук, съчетание от звукове или дума в членоразделна реч; произнасям, артикулирам. Наричаха го Стъргача, защото изговаряше мъчно буквата „р“. Където имаше „р“, той нарочно натъртваше да покаже, че може да я изговори. Ем. Коралов, ДП, 10. Тя изговаряше натъртено г-то. М. Грубешлиева, ПИУ, 161. Дори там, където имаше пряка реч, където им бях казала да изговорят думите изразително, тя особено старателно изви гласа си. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Наблизо са развалините на изгорялото село Ашака Ени Севендекли. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори това странно и много сложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. – Да не би да са заловили пак някой от ония твърдоглавци? Госпожа Кети особено небрежно изговори това „твърдоглавци“, с което даваше да се разбере, че и тя разбира от политическите борби. X. Русев, ПС, 49.
3. Казвам, разказвам, споделям някаква мисъл, текст от начало до край, изцяло или изведнъж, много бързо; изприказвам. Може да се каже, че той изговори цялото съдържание на „Полезни съвети на деятелите по живот“ и „Настолна книга за осигурителния представител“. Й. Йовков, ПГ, 145. – Здравейте! – каза момчето; то се вълнуваше и бързаше да изговори много неща наведнъж: – Най-после! Не мога да ви видя. Ив. Венков, ХКН, 111.
4. Диал. Давам отговор на зададен въпрос; отговарям. Па го [Андо] праша стара Мица / дали дойде на визета. / Изговори, проговори: / – Не сум дошел на визета, / я сум дошел на давия. Нар. пес., СбНУ XXIX, 44. А он си им изговаря: / – Нити мисля бой да бия, / нити мисля лов да ловя, / нело мисля да си ида, / да си ида доле в поле, / доле в поле Овче поле. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ ІІ, 200. изговарям се, изговоря се страд. Съгласните звукове се изговарят при много по-тесен отвор на устата. Те се образуват, като въздушната струя среща в устната кухина някаква преграда, образувана от езика или от устните. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Вашите имена с ужас и отвращение щат да са изговарят от потомството. НБ, 1876, бр. 20, 78.