ИЗГОВА̀РЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изговарям и от изговарям се. Човечето пристъпва с наполеоновски крачки, протяга важно ръка към госта си и се представя с отсечено изговаряне на името си: – Потайников! Св. Минков, РТК, 96. И друг път старият служащ беше слушал хорово изговаряне на изречения, но сега това изговаряне на изречения събуди в него необикновено любопитство. Ст. Даскалов, ПЯ, 79.