ИЗГОВА̀РЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Изговаряне, произнасяне. При събиранието прочее на песните измежду народа трябва наистина да са забелязват точно и вярно не само разните думи по разни места, но още и различното произнасяние и изменявание на буквите в изговаряние на думите. Лет., 1876, 147. Младата жена заплака пак при изговарянието на онази най-сладка, а може би и най-горчива за нея дума – чедо! Π. Ρ. Славейков, ЦП ІІ (превод), 184.
2. Изказване (във 2 знач.). На родолюбието мястото е в сърцето, а не в устата: и родолюбец е онзи, който показва това с деянията си, а не с изговарянията си. У, 1871, бр. 5, 71.