ЍЗГОВОР м. 1. Начин на учленение, артикулация на звуковете и на произнасяне на думите на един език; произношение. Изговорът на сложните думи трябва да бъде подчинен на едно ударение: хлороводорòд, водосамолѐт, неръкотвòрен, старопланѝнски, каменотрошàчка. Л. Андрейчин и др., БГ, 50. По твърдия си изговор и по слабост към гласната Ο това наречие [рупчоското] е спрямо общебългарското, както баварското спрямо общегерманското. Ив. Вазов, Съч. XVI, 57. Той поддържаше разговора на хубав, правилен френски език с подчертан англосаксонски изговор. Д. Спространов, С, 126. Звънкият глас, отчетливият ясен изговор и стройната фигура на младата Будевска били веднага оценени от членовете на изпитната комисия. Ст. Грудев, ББ, 42. Ръкописът съвършено оправдава мнението на г. Дринова за разбърканото употребление на гласните и полугласните в българската писменост в известните времена. И това е по тази причина, че на някои гласни и полугласни изгубил се е първобитният характер на изговора им. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7–8, 43. Книжовен изговор.
2. Изговаряне, изричане. – Изпратете ми този... Божикин! – рече той [Саваков] дрезгаво. При изговора на тия думи зъбите на долната му челюст се оголиха. Д. Ангелов, ЖС, 53. Ако при изговор на широката гласна Ο дръпнем повече езика назад и закръглим повече устните, ще стигнем до изговор на У (увчар вместо овчар). Л. Андрейчин и др., БГ, 11.
3. Рядко. Начин на говорене, характеризиращ се със специфични особености в произношението, употребата на думите и техните форми; говор, реч. Произходът и възпитанието му [на Γ. Π. Стаматов] бяха придали на неговия изговор една мекота, присъща на руския език. К. Константинов, ППГ, 322. Васил запя невисоко. Той имитираше гръцки изговор, смигаше на този и онзи. Н. Антонов, ВОМ, 17. Но за млого причини останах пак при общеприетия днес за днес от нашите учени среден път (измежду фонетическото и историческото начало) на равнописанието, с това само дето рекох да направя и върху него няколко забележвания как са изрича в живия изговор туй, дето е писано по речения начин. БКн, 1859, март, кн. 2, 206.
4. Остар. Израз, словосъчетание. Още трябува да забележим, че бащинът наш език си има всичките речи и изговори както всякой друг, ал ний не ги познаваме. Ив. Богоров, ВУБЕ, 11–12. А в ново време българете обновяват духовния си живот чрез руския език и руското образование. Това е причината, дето в нашата днешна писменост толкова широко място захващат руски думи и цели изговори руски. Н. Бончев, Съч. I, 152.
5. Остар. Това, което някой казва, изрича, съобщава; изказване, приказка, приказване. На другата седмица дойде в училището попът разядосан. Напусто ся оправдаваше учителят. По мисълта и по думите попови всичко това било уж само изговор, а учител Добре уж бил мръзелив. Й. Груев, КН 4 (превод), 5–6.